ЧИЧО БУУНМЕ СИ СПОМНЯ СВОИТЕ НЯКОЛКО ЖИВОТА / LOONG BOONMEE RALEUK CHAT

Оценете филма: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Гласувай

Текущ рейтинг на филма: 5.17

Награди и номинации

Чичо Буунме страда от остра бъбречна недостатъчност и решава да прекара последните дни от живота си заобиколен от най-близките си хора в провинцията. Изненадващо, духът на починалата му съпруга се появява, за да се грижи за него, а отдавна изчезналият му син се завръща в странна, нечовешка форма. Докато разсъждава върху причините за болестта си, Буунми се отправя заедно със семейството си през джунглата към тайнствена пещера на върха на един хълм – там е мястото, на което е започнал първият му живот…

Чичо Буунме си спомня своите няколко живота, който спечели „Златна палма” миналата година, е един от най-новаторските, експериментални и силни носители на голямата награда в историята на Кан. Намятате се с филма като с топло одеяло, поздравявате го като стар, любим приятел и въздъхвате доволно, сякаш нежен бриз е разхладил края на деня.

Филмът е изпълнен с живот – както сред живите, така и сред мъртвите, и блика от деликатност. Буунме и семейството му приветстват душите на умрелите с усмивки и обич, а филмът излъчва сияние. То е осезаемо като светлосенките на млечната гора, уловени с 16 мм-та камера, то е живо в нежната прегръдка между Буунми и мъртвата му съпруга, в мрежестите, леки пастелни тонове на дъгата, които изпълват с цвят гледката на спящата сестра на починалата, както и в мълчаливото желание на приятеля Тонг да последва семейството дълбоко в гората и да се завърне променен човек. Естественият, неизяснен и необясним поток на преражданията, който пулсира през Чичо Буунме си спомня своите няколко живота – разказващ истории за воден бивол, за изплашена принцеса и нейния любим риба, за вълшебна сребърна пещера, за странни природни форми и слепи риби, скрити в гората, за кратко бягство от изпълнен с трудности тягостен живот, – успокоява всички, дори самия филм.

С все още кратката си кариера Апичатпон Верасетакул се превърна в един от най-оригиналните гласове не само в азиатското, но и в световното кино. Щастливо твой печели наградата „Un Certain Regard”, а Тропическа болест – наградата на журито в Кан. Болести и векът пък е първият тайландски филм, селектиран за участие във Венеция. Роденият през 1970 г. режисьор е известен с поетични и често вълнуващо тайнствени филми, чиито сюжети се занимават с паметта, ненатрапчиво се вглеждат в лични проблеми или засягат социални въпроси. Освен филми, Верасетакул прави изложби и художествени инсталации не само в родния си Тайланд, но и в много други страни.  

ИЗБРАНА ФИЛМОГРАФИЯ

1993 Куршум (Bullet) – къс./short
2000 Мистериозен обект по обед (Dokfar Nai Meu Marn)
2002 Щастливо твой (Sud Sanaeha)
2004 Тропическа болест (Sud Pralad)
2006 Болести и векът (Sang Sattawat)
2007 Състоянието на света – новелата „Светли хора” (O Estado do Mundo,
segment "Luminous People")
2010 Чичо Буунми си спомня своите няколко живота (Loong Boonmee Raleuk Chat)

Купи билети

Програма

16.03.2011

Люмиер - 20:30;

06.03.2011

Дом на киното - 16:00;