КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА ФЕСТ 2012
JAMESON SHORT FILM AWARD
КЛУБ "СФФ ЗА УЧАЩИ"
Вход за потребители
Акредитиран от

СЕМЕЕН ПОРТРЕТ В ИНТЕРИОР / GRUPPO DI FAMIGLIA IN UN INTERNO

Италия-Франция, 1974, 121 мин
игрален , цветен
СЕМЕЕН ПОРТРЕТ В ИНТЕРИОР
alt
alt alt alt

Оценете филма: Гласувай

Текущ рейтинг на филма: 9.5



Режисьор - Лукино Висконти
Продуцент - Джовани Бертолучи
В ролите - Бърт Ланкастър, Хелмут Бергер, Силвана Мангано, Клаудия Марсани, Стефано Патрици, Клаудия Кардинале
Музика - Франко Манино
Оператор - Паскуалино де Сантис
Сценарий - Сузо Чеки д’Амико, Енрико Медиоли и Лукино Висконти

Продукция - Rusconi Film, Gaumont International

Награди и номинации

Награди „Синя панделка” ’79 – Най-добър чуждоезичен филм; Давид на Донатело ’75 – Най-добър филм (поделена), чуждестранен актьор (Бърт Ланкастър, поделена); Италиански национален синдикат на филмовите журналисти ’75 – Най-добър продуцент, режисьор, дебютираща актриса (Клаудия Марсани), художник на продукция (Марио Гарбулия), оператор; Валядолид ‘ 75 – „Златно копие” (Лукино Висконти)


Първият кадър улавя лентата на кардиограма, а след това професорът по история (Бърт Ланкастър) се наслаждава отблизо на забележителна картина с помощта на лупа. Малко по-късно се появява героинята на Силвана Мангано – с веждите на Марлене Дитрих и в кожено палто, тя сякаш е произведение на съвсем различно изкуство. Мангано търси в Рим местенце, където да скрие младия си любовник. Старият мансарден апартамент на професора се оказва идеален за целта. Професорът протестира, докато в кадър не влиза жиголото (Хелмут Бергер) с шал и барета. Професорът е старомоден, „невротичен, малко нестабилен” естет, който се чувства спокоен само в луксозния си дом. Но модерното време нахлува вътре – таванът на апартамента му буквално се напуква и рухва под неговата тежест. И тогава в центъра се озовава Бергер, студент от движението от 1968 г., който агресивно отстоява мнението си, че „колкото са по-богати, толкова са по-пропаднали”. И в същото време той има уши за Моцарт и очи за живописта от 18-и век…    
 
Фернандо Ф. Кроче, www.cinepassion.org

Лукино Висконти

Лукино Висконти ди Модроне, граф Лонате Поцоло (роден на 2 ноември 1906) е италиански театрален, оперен и кинорежисьор, както и сценарист. Реалистичният му подход към героите му, които са в конфликт със съвременността допринасят неимоверно за революционното развитие на италианското кино след Втората световна война и му спечелват призвание като баща на неореализма. През 1935 г. Висконти става асистент на френския режисьор Жан Реноар, който развива в младия мъж чувствителността му към обществените и политическите проблеми. Носител е на множество награди, сред които „Златен лъв” за Сандра, наградата на ФИПРЕССИ и специалната награда за Роко и неговите братя, „Златна палма” за Гепардът, както и юбилейната награда за 25-ата годишнина на фестивала в Кан за Смърт във Венеция.

ИЗБРАНА ФИЛМОГРАФИЯ

1942 Натрапливост (Ossessione)
1951 Най-красивата (Bellissima)
1954 Чувство (Senso)
1960 Роко и неговите братя (Rocco e i suoi fratelli)
1962 Бокачо 70 (Boccaccio 70) – новелата „Работата” segment “Il lavoro”
1963 Гепардът (Il gattopardo)
1969 Залезът на боговете (La caduta degli dei)
1971 Смърт във Венеция (Morte a Venezia)
1972 Лудвиг (Ludwig)
1974 Семеен портрет в интериор (Gruppo di famiglia in un interno)
1976 Невинният (L’innocente)

Купи билети

Програма


30.03.2011

Дом на киното - 18:30;

28.03.2011

Одеон - 18:30;

here here here here here here here here here
 
 
   
   
Отказване от отговорност: Цялата отговорност е на авторите и Европейската аудио-визуална и изпълнителна агенция и Комисията на европейските общности не носят отговорност за каквато и да е употреба на включената в това издание информация.
риза
Recording Studio Sydney