Лукино Висконти

Лукино Висконти ди Модроне, граф Лонате Поцоло (роден на 2 ноември 1906) е италиански театрален, оперен и кинорежисьор, както и сценарист. Реалистичният му подход към героите му, които са в конфликт със съвременността допринасят неимоверно за революционното развитие на италианското кино след Втората световна война и му спечелват призвание като баща на неореализма. През 1935 г. Висконти става асистент на френския режисьор Жан Реноар, който развива в младия мъж чувствителността му към обществените и политическите проблеми. Носител е на множество награди, сред които „Златен лъв” за Сандра, наградата на ФИПРЕССИ и специалната награда за Роко и неговите братя, „Златна палма” за Гепардът, както и юбилейната награда за 25-ата годишнина на фестивала в Кан за Смърт във Венеция.

ИЗБРАНА ФИЛМОГРАФИЯ

1942 Натрапливост (Ossessione)
1951 Най-красивата (Bellissima)
1954 Чувство (Senso)
1960 Роко и неговите братя (Rocco e i suoi fratelli)
1962 Бокачо 70 (Boccaccio 70) – новелата „Работата” segment “Il lavoro”
1963 Гепардът (Il gattopardo)
1969 Залезът на боговете (La caduta degli dei)
1971 Смърт във Венеция (Morte a Venezia)
1972 Лудвиг (Ludwig)
1974 Семеен портрет в интериор (Gruppo di famiglia in un interno)
1976 Невинният (L’innocente)